Пещери:

Съева дука

Данни за пещера Съева дупка

С благодарност на пещерняка Хинко (Христо Харизанов)


История на откриването
Наречена е на братята Съе и Сею, които са се укривали там от турците по време на робството. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датиращи от времето на римската империя и император Антоний. Първите данни за пещерата идват от Г.Златарски (1883г) и Шкорпил (1895г). Първи сериозни проучвания и картировка са извършени на 20-21/08/1932г от Н.Атанасов и Д.Папазов и 10-13/07/1935г от Ат.Стефанов и Н.Атанасов. Отново проучвана от БПД през 1946г и от Научно-изследователската пещерна бригада "Т. Павлов" през 1949г. Детайлни геоморфоложки изследвания проведени през 1968г от Вл.Попов от Географския и-т на БАН. Благоустроена за туристически посещения през 1967г, затворена 1990г, разграбена и отново осветена 2004г.


Описание на пещерата
Едногалерийна, низходящо-възходяща пещера, образувана по две основни системи пукнатини с посоки И/3 и ЮИ/СЗ. 5 зали, от които най-обемна е т.н зала на Срутището (53х26х17м). Карстово-денудационно форми предимно еврозионни кубета.Карстово-акумулативни форми-всички генетични видове синтрови образувания, наслаги от terrа rossa, корозионно и текктонско - гравитационни блокажи. От входа се слиза надолу до желязна врата вдясно. Тук пещерата мени рязко своя ход на запад - широка и сравнително висока. Първата зала е Купена. Насред залата се издига огромен сталактон, напомнящ купа сено, откъдето идва и името. Втората зала - Срутището, се е образувала по време на земетресение. Тя е обсипана със скални блокове, някои от които с височина 3.2 м. В пещерата има още три прекрасни зали – Хармана, Белия замък и Космоса. Още към 30-те метра никнат от пода сталагмити и колонки, доста опушени и остарели, а някои - мощни. Големи блокове, паднали от свода, покриват пода. Върху тях на места има образувания, получили материал от широките пукнатини. Една такава характерна пукнатина има на около 60 m от входа. Пред нея вдясно между блоковете личи отвор на „пропаст", образувана от същите натрупани блокове. Тук пещерата се разширява значително, отрупана с образувания, за които е трудно да се намерят имена. Някои от тях, получили пръски от капките, са обрасли с безброй брадавички (коралити). Лявата част на залата, скрита от погледи и варварски ръце, е сравнително запазена. Към 90-ия метър изведнъж пещерата се стеснява дотолкова, че може да се помисли за нейния край. Огромни блокове, полегнали встрани- някогашни гиздави колони, подсказват, че тук не така отдавна нещо се е разшавало в дълбините на земята и е предизвикало разсядане. То е станало на мястото на кръстосване на двете основни пукнатини. Веднага щом се излезе от теснината, пещерата има посока на юг и започва отначало с наклонен, а после с равен под. Това е Хармана. Ако дотук красотата.все пак е нещо обикновено, то насреща тя е невъобразима. Хаос от гигантски колони, завеси, мечове, повлекла, синтровани прагчета - човек се обърква от такава щедрост и пищност, тържественост и многообразие. Зала Хармана притежава забележителна акустика. Тук са пели много известни хорове – хорът на миньорите от Донбас, детският хор на Българското национално радио и др.



Пещта (1 час)
Паяка (2 мин.)

Пропасти
Голяма Ледница - маркираните пътеки позволяват разглеждане и снимане от всички страни. По-пъргавите и любознателните могат да се разходят в самата пропаст, използвайки via ferrata и специалната екипировка за преминаване.

Свърцилица(1 час и 15 мин.)
Тополките
Малка Ледница (2 мин.)
Близката (20 мин.)
Леднишка яма

Туризъм
Екопътека "Карст и биоразнообразие" съчетана с въжена градина.
Веломаршрут - предстои изграждане

Хапване
Трите Бора (10 мин. с кола в посока София)
Бачо Кольо (10 мин. с кола в посока Варна)
Майстор Миро (15 мин. с кола в посока Варна)